Дивата земя
"Когато се преорава дълбоко една нива, излиза отгоре дива земя. Хумусът пада отдолу в нивата и дивата земя го засипва отгоре. Това, което беше културният пласт - създаван от столетие след Освобождението, пък и по време на Възраждането - остана отдолу."
Няма да забравя какво каза веднъж на съпругата си: "Сузи, Митко иска да работи по моя пиеса. Той е луд! Сега никой не се захваща с моето творчество." Вече бях чел неговите сборници с разкази, новели и пиеси. Радичковият свят ме завладя толкова силно, че аз го обикнах и приех като свой. Имах чувството, че е писал за мен и лично ми ги разказва. Същото усещане имах в детските си години, когато баба ми разказваше приказки. Виждах някои от неговите притчи в багри - като завършена картина. Други - като спектакъл, трети като филм. Днес е трудно да се направи самостоятелна изложба, но зарядът на неговото творчество ми даваше сили да превъзмогна всички трудности и да постигна една мечта.
Спомени за... януари
"... най-българският от всички месеци. Когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух... вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето..."
Показах на Радичков две от вече готовите платна за изложбата ми. Неговите герои бяха оживели отново. Говрехме като че ли се познавахме от много, много време. Разказа ми притчата за двете жаби. Едната паднала в съд с мляко и завикала за помощ. Другата й казала да продължава да рита и да се бори. Така и направила, докато накрая под краката й се образувала бучка масло и тя изпълзяла. Така се спасила. Той ме научи, че човек никога не трябва да губи вяра и надежда. Свързваше ни живото детско пламъче - искрено, неподправено, чисто. Казваше ми:
... Аз и сега гледам света със същите онези очи, когато съм бил малък. Затова светът продължава да ми изглежда загадъчен, тайнствен, някак си нереален. И сега се движа като малко дете в един нереален свят. Не съм трениран за света на големите, където се играят големите игри и всичко е безпардонно и ръбато."
Ноевият ковчег
Радичков искаше чрез героите си да запази любовта, изчезващата човещина от рушащите се духовни ценности. И с неговия "Ноев ковчег" да ги пренесе от "Вълчето време" към един по-добър свят. Той е като мека и тобла глина. От нея можеш да моделираш всичко, стига да имаш усета и търпението.
... Ако всеки от нас имаше в себе си светлина за пет пари, това правеше много, ако и всеки имаше толкова любов - това прави много. Ами милионите на Земята?... Една звезда не е Вселената. Тя е само нейна люспа. Но милионите люспи направиха велика Вселената. Когато една планета умре, животът започва на друга..."
"Думи и думи" (разказ)
Едно време, когато слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си.
Толкоз за едно левче!"
