Първомартенската българска традиция
Етнолози и изследователи предполагат, че мартеницата е привнесена от прабългарите в края на VІІ век. Още тогава нашите праотци са привързвали на знамето си от копие и конска опашка пресукана и обагрена с кръв вълна. Традицията да се носи този амулет се е запазила повече от 13 века. Разбира се до наши дни "мартенката" коренно се е променила. Днес има богато разнообразие от модели и варианти. Във всеки регион, където живеят български общности, се изработват мартеници. Те имат свой специфичен облик в отделните области. Автентичната мартеница се прави от естествени материали. Характерно е съчетанието на бяла и червена прежда, но има и села, където заместват белия със син конец/против уроки/. Винаги обаче присъства червеният конец/за здраве, плодородие и берекет/. Едноцветна мартеница от червена вълна се прави предимно в някои села от Северна България. Изработването на мартеници в някои райони е свързано с конкретни обредни изисквания. За българите от с.Ясъюг /Гюмюрджинско/ мартениците се овързват "на гладно сърце", а в с. Нова надежда /Хасковско/ "се усукват от човек, който не е палил огън". В Охрид /Македония/ се изработват мижешком с вълна, събрана от трънаците и стърнищата. Мартеничният конец е винаги усукан, защото "непревъртен конец не е мартеница", а усукването се прави винаги наляво.
