Галерия ЛюДинел

Лазаруването

е пролетен момински предбрачен обичай, изпълняван в Лазаровата събота и на Връбница, седмицата преди Великден. Събират се група от 6 до 40, че и повече момичета ”лазарки”. Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия. Лазарските игри биват: солови, по двойки или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро-буенец; лазара - или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. Изпълнявано в зависимост от местния стил - на едни места живо и буйно, другаде умерено и бавно. Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените. В Тракия лазарките “покланят Лазара” - кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя. След завършване на игрите хвърлят ”Лазара” в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.

КУМИЦА ПОСРЕЩА ЛАЗАРКИ

лазарска песен

Кумице, ле, Марийо, Марийо,

драгим комшу ле, Иване, Иване,

върви, върви, напряде, напряде,

струвай хабер майки си, майки си,

я майки си и баща си, баща си,

да размитат дворове, дворове,

да наряждат столове, столове,

връз столове гламнички, гламнички,

да насядат лазарки, лазарки,

Лазару йъм чървено, чървено,

Буянецу - зелено, зелено.