"Мартенене"
Първомартенската българска традиция

Етнолози и изследователи предполагат, че мартеницата е привнесена от прабългарите в края на VІІ век. Още тогава нашите праотци са привързвали на знамето си от копие и конска опашка пресукана и обагрена с кръв вълна. Традицията да се носи този амулет се е запазила повече от 13 века. Разбира се до наши дни "мартенката" коренно се е променила. Днес има богато разнообразие от модели и варианти. Във всеки регион, където живеят български общности, се изработват мартеници. Те имат свой специфичен облик в отделните области. Автентичната мартеница се прави от естествени материали. Характерно е съчетанието на бяла и червена прежда, но има и села, където заместват белия със син конец/против уроки/. Винаги обаче присъства червеният конец/за здраве, плодородие и берекет/. Едноцветна мартеница от червена вълна се прави предимно в някои села от Северна България. Изработването на мартеници в някои райони е свързано с конкретни обредни изисквания. За българите от с.Ясъюг /Гюмюрджинско/ мартениците се овързват "на гладно сърце", а в с. Нова надежда /Хасковско/ "се усукват от човек, който не е палил огън". В Охрид /Македония/ се изработват мижешком с вълна, събрана от трънаците и стърнищата. Мартеничният конец е винаги усукан, защото "непревъртен конец не е мартеница", а усукването се прави винаги наляво.
"Мартенене"
В състава на амулета се включват и допълнителни елементи като: парички, железни халки, метални изрезки, дрянови клончета, дървени топчета, скилидки сух чесън, синци, мъниста и др. Съчетаването на конците с тези елементи е стремеж за съгласуваност между оформянето и предназначението на мартеницата като "урочник". Затова те са предназначени предимно за хора и домашни животни. Мартеници също се вързват по плодни дървета, лозници, кошари, стопански постройки, оръдия на труда, в домовете, под стрехите и други. Носенето на този амулет е до определен период - до 9 март, до 25 март/Благовец/ или до първото виждане на щъркел, лястовица или кукувица, както и цъфнало плодно дърво. Тогава те се поставят най-често под камък или се вързват на раззеленило се плодно дърво, а в редки случаи се хвърлят срещу слънцето, по течението на реката или пък се изгарят. Предлагаме няколко модела по наши идеи и стил, изработени за базарите на мартеници. Ателие "Динел" превърна в традиция провеждането на тези изложби всяка зима в края на февруари. Всеки модел можете да разгледате по отделно. Ако желаете да поръчате или проявите интерес към други наши модели пишете на нашия e-mail:ludinel@abv.bg

Мартенене
Начална страница
Повече за нас
Галерия
Български традиции
Дизайн
Приятели
За контакт с нас
Форум
Карта на сайта
Начална  За нас  Галерия  Bg традиции  Дизайн  Приятели  За контакт  Форум  Карта