Лазаруването

е  пролетен момински предбрачен обичай, изпълняван в Лазаровата събота и на Връбница, седмицата преди Великден. Събират се група от 6 до 40, че и повече момичета ”лазарки”. Има много варианти. Както коледарите, така и лазарките посещават домовете с благопожелания за плодородие и лично щастие и са очаквани с радост от домакините. В някои села лазарките са с много богати накити на главата и празнична носия. Лазарските игри биват: солови, по двойки или всички лазарки играят хоро в затворен кръг, водено хоро-буенец; лазара - или ръченица на “срята”; в две къси насрещни колони. Изпълнявано в зависимост от местния стил - на едни места живо и буйно, другаде умерено и бавно. Привечер всички лазарски групи се събират на мегдана или на някоя поляна да играят общо хоро, на което се хващат и ергените. В Тракия лазарките “покланят Лазара” - кукла, направена от кросно, облечена в женска риза, украсена с кърпи и цветя. След завършване на игрите хвърлят ”Лазара” в реката. В редки случаи игрите са отпаднали от обичая и лазаруват само с песни.

"Лазаруване"
      КУМИЦА ПОСРЕЩА ЛАЗАРКИ
 
     лазарска песен
   
        Кумице, ле, Марийо, Марийо,
       драгим комшу ле, Иване, Иване,
       върви, върви, напряде, напряде,
        струвай хабер майки си, майки си,
       я майки си и баща си, баща си,
       да размитат дворове, дворове,
       да наряждат столове, столове,
       връз столове гламнички, гламнички,
       да насядат лазарки, лазарки,
       Лазару йъм чървено, чървено,
       Буянецу - зелено, зелено.

Начална страница
Повече за нас
Галерия
Български традиции
Дизайн
Приятели
За контакт с нас
Форум
Карта на сайта
Начална  За нас  Галерия  Bg традиции  Дизайн  Приятели  За контакт  Форум  Карта