Традиционни маскарадни игри

Спазвали са се точно конкретните изисквания - като това, че кукер може да бъде само мъж, при това ерген /неженен/. В българските земи, първите писменни сведения за подобни обичаи с хора, маскирани в животински кожи, са описани през 303 г. от Дазий /християнски мъченик, тракиец по произход/. Той визира района около Силистра. През 10-ти век Презвитер Козма заклеймява своите сънародници, поддали се на суеверия, забави и предпочели кощунствата на игрите пред църквата и знанието. Кукерската обредност търпи промени и развитие през вековете. Има своите спадове и възходи, но оцелява до наши дни като своеобразна народно-театрална форма. Въпреки единната си езическа основа и общобългарският облик, кукери и сурвакари имат различни регионални особености. Различни са костюмите и маските, героите и реквизита, както и риитуалните действия. Дори имената на дружините са различни: "кукери", "кукове", "джамали", "старци", "старчинари", "дервиши", "камилари", "арапи", "бабурци", "бабугери", "песяци", "маскари" и др., но най - популярни са под името кукери. Обикновенно кукерските игри се провеждат в седмицата между Месни и Сирни заговезни и завършват в Сирна неделя /края на февруари или началото на март/. Днес в дружината могат до влязат не само ергени, но и женени мъже и дори младоженци. Групите обикалят всеки дом, постройка и двор, като със звъна на хлопатари и чанове, както и със страховитите маски гонят злите сили.
"Кукерски танц"
В Казанлъшко старците завързват по ръцете си червени или бели ленти, а по навущата на краката - мартеници и китки чемшир. В Пазарджишко и някои селища на Пловдивско разиграването на джамала или рогача е свързано с обхождането на домовете. Пъстрата и шумна група оглася с гръм и грохот селото, обхождайки къщите. "Невестата" се покланя и целува ръка на стопаните, "циганките" просят за "детето" и получават дарове, подадени им в сито, за да е сита годината. Водачът на джамала пазачите едва го "удържат". Той е завързан за тежка верига от огнище и е направляван с тояга, сабя или кросно. Във всеки дом рогачът скача лудо и се върти, след което ляга уморен на пода. Стопанката го полива с вода, а понякога го преръсва с жито или царевица. Тогава джамалът отново се изправя.    Това е ритуал за плодородие. Маскираните кукери "бръснат" с дървена сабя стопанина на къщата, за да е здрав и силен. Удрят леко с тоягите си всеки член от семейството или прескачат булките с малките бебета. Според вярванията това носи здраве. Преди изпращане, домакините черпят дружината с топла пита и руйно вино. Разнообразието и спецификата на маски и костюми е впечатляващо. Всяка година кукера сам изработва нов костюм за обхождането. Това дава воля на въображението и творческия усет. Кукерските облекла и маски са издържани в разпространения зооморфно-антропоморфен стил - изработени от кози или овчи кожи. Маската наподобява животно с рога, което има зловещи или саркастични човешки черти. Кукерите са въоръжени с дървени саби или тояги, а в някои села от Пазарджишко носят и обрач - символ на конския хомот /желаното плодородие/. Неизменен атрибут към костюма са звънците /чанове и хлопатари/. Когато са тежки и големи, те са малко на брой. Когато са леки и малки - са много. При кукерските игри се променя не само обредното действие, но и ритуалното облекло и маските. Те са най-ярка част от костюма и носят идейна и символна натовареност. Повече от век продължава системното изследване на кукерските ритуални игри. Много краеведи и етнографи като Михаил Арнаудов, Петър Петров, Георг Краев, Ст. Генчев, Т. Колева, Д. Маринов и др. са посветили трудове на този ритуал. Ако желаете да ползвате интернет пространството по тази тема, посетете Web-страницата за етнография в директория "Карта и линкове".

Mummer's dance
Начална страница
Повече за нас
Галерия
Български традиции
Дизайн
Приятели
За контакт с нас
Форум
Карта на сайта
Начална  За нас  Галерия  Bg традиции  Дизайн  Приятели  За контакт  Форум  Карта